Привет!
Днес, докато навън валеше бавно и умерено и се наслаждавах на уюта вкъщи, успях да завърша една бродерия на есенно слънчице, която много ми е на сърце. Изработвам я от три дни, а бродирането ми отне общо около 8/9 часа.
Да! Правилно сте прочели последното изречение отгоре – 8/9 часа! И не си мислете, че това е максималното време, по – скоро е средна времева стойност, имало е и по – високи, като например с един ръчно бродиран калъф за оръжия, който изработих преди два месеца (него го правих може би около 20 часа)!
Затова в този блог реших да ви разкажа какво за мен представлява целият процес на бродиране, как се чувствам докато го правя и кое е най – важното като краен резултат.
За тази една година, откакто се занимавам с това приятно за мен занимание, много хора ми писаха да ме питат дали дадена бродерия от страничката е ръчна и колко време ми отнема да я направя. Често тези хора остават шокирани от отговора ми и казват, че не биха имали нерви или търпение да се занимават с такава “пипкава” работа.
Истината е, че когато започна нова бродерия, имам огромно вдъхновение и изобщо не мисля колко време ще ми отнеме, просто нямам търпение да започна!
За мен бродирането е все едно рисувам картина (вместо с четки, с конци), която ме отвежда в друг свят. Свят на магия, от който черпя Нежност, Дух и Красота и след това ги предавам на вас чрез Бродерията.
За един творец е много важно чувството и енергията, с които създава неща, да са положителни, защото те се усещат и предават на другите. Затова моето намерение, когато изработвам нещо, каквото и да е то, е да го правя от Сърце, с лекота и грижа към другия. А сигурно ще питате, как се постига тази лекота. Отговорът, в който аз съм се убедила, е: чрез отпускане!
Все по – често използвам бродирането като вид медитация, защото то ме кара да се отпусна напълно, да забравя всички мисли и терзания и да повикам тишината в себе си. След това всичко става лесно и приятно, а времето сякаш лети! Често, когато имам мисли по време на бродиране (някои, от които не толкова положителни), се случва конецът ми да се оплете толкова жестоко, че да трябва да го режа с ножичката и да започвам да бродирам отначало.
Това е едно от най – неприятните неща, които могат да се случат в процес на бродиране. По – неприятно от това е единствено да сложиш повече лепило отколкото е необходимо при залепване гърба на бродирана картина, в резултат на което лепилото да излезе отпред върху бродерията и да съсипеш целия си труд, който си правил в рамките на 6 часа…И това се е случвало!
Тези шегички на съдбата доста ме стимулират и мотивират да внимавам за мислите си докато творя – най – хубаво е да бъдем без мисли, но дори и да има – поне да са положителни! Също така много ми харесва да слушам класическа музика и да пея оперни арии докато бродирам! Това ме изпълва с радостна тишина и вдъхновение, а любимите ми изпълнения са: Drinking Song на Verdi от операта Травиата и Waltz N2 на Shostakovich!
И когато стигна до тази тишина и до себе си, ръката сякаш сама бродира и знае точните места, където да прободе плата…И така, като погледна часовника се оказва, че са минали около 4 часа… и е станало 3:30 през нощта! А на мен ми се бродира още и още, но трябва и да се спи в този живот, както казват някои мъдри хора!
Забелязвам, че моето споделяне към вас става дълго и неусетно както и бродирането, но това е хубаво, защото се опознаваме по – добре, а споделянето е част от предаването на Вдъхновение!
А тази бродерия, която завърших днес, скоро ще бъде налична като Ръчно изработена велурена чанта за дамската ни есенна визия!
Моят въпрос към вас е: “Бихте ли носили такава? И според вас ще бъде ли готино да направя и бродирани обеци към нея от същия плат и дизайн?”
Очаквам вашите свежи предложения и съвети! Можете да ми пишете във формата за контакт или на лично съобщение във страничките ми – fb, insta! Дотогава можете да разгледате двата нови модела налични чантички ТУК!