Мартеници

„Очите на старата жена пламнали, а веждите ѝ се смръщили като надвиснали буреносни облаци. Вятърът около къщичката ѝ внезапно забушувал по-силно, сухите клони на старите дървета изпращели, сякаш шепнели предупреждение…

…Станимир отворил кутийката и вътре, сплетена с много любов, лежала гривната – от бял и червен конец, като надежда и страх, като огън и сняг. Тя била предназначена за Рада – за първия ден на март, като символ на обичта му, но сега щяла да послужи за нещо много по-голямо.”